автор: hudognika

Добър ли да бъдеш!Какво е добро?
Когато отвсякъде дебне те злото...
Безсилен навеждаш надолу глава
и тръгваш по пътя за никъде водещ.
Не питам кога,къде и защо
надеждата малка изгубихме пътюм,
защото живеем живот на игра,
в която смъртта е спасителят тъжен...
И аз като всички във мойта страна
живуркам - така да се каже.
Притиска ,убива ме зло на света
и тътря се,плача без сълзите даже...
Пресъхнаха изплакани в мойта душа,
а сърцето не може товара да носи,
потропва без сили, така-от вина,
че няма да може живот да изпроси.
Но аз и не искам да моля съдба,
не питам надежда отде да си взема.
Усмихвам се,търся по пътя си мойта мечта
и зная,че само за мене тя е родена...