автор: petar82

На видеотеките
треперех
и винаги
когато
някой кажеше
защото

отдавна
после друго име

затрупани
под спомени
и всеки ден
все по-далеч


и избледнели

не искам да е тъжно
но
иначе пък
понеже така поне ми липсват дните

разделят ме от твоите уроци
дано поне ти да си ги спомняш
да тъжно е
че да забравиш е единствения начин
но признай
не, забрави
забрави
прости
даже как си позволявам
да ме е страх от нови думи
просто съм скептичен, че
ще мога да съм ученик
ще си останат твоите уроци
да ми липсват
в самотно съжаление
че диалога спря
защото
исках аз да съм учителя

страх,
защото учиш
няма диалог
обречен да съм без учител
само с спомен
който не бива да се пипа