/С Юлския пленум на ЦК на БКП/1987 г. / започнаха "революционни" промени в модела на социализма в България. В първите месеци немалко кадри изпаднаха в състоянието, за което става дума в настоящия опит за фейлетон/.
Макар че работя на най-ниския етаж на управлението, преустройството ме обзема напълно. Решаването на териториални и кадрови въпроси стана мое ново хоби. Не е моя работа да чертая области и общини и не е мое задължение да конструирам областни и общински ръководства, но какво да правя, като бог ме е надарил с генетически заложби и талант именно за това народополезно дело.
Загрижен за помъдряването на идните поколения решавам да си водя записки. Започвам да маркирам историческото, най-важното, най-главното. Нещо като тезиси, които по-нататък ще развия в доходоносни многотомни мемоари.
… Настъпва многоочакваният ден Д :
Камбаната удря съдбовния си удар: обявява се преустройството. В защита на интересите на повереното ми стопанство мислех днес да се джафкам с "Булгарплод", но се отказвам. Отказвам се, защото там другарите разполагат с малък капацитет, нямат работна ръка, липсва им амбалаж, пък и автокомбинатът все ги лъже и не им дава превоз за нашите сто и двадесет тона домати, които от две седмици гният на пункта на зеленчуковата ни бригада. Аз вече гледам държавнически на въпроса и знам, че без някои дребни загуби и жертви големи промени не стават. Кавгите и арбитражните дела са остатък от стария подход, от старото мислене. Сега вече работим по новому и няма да се занимаваме с такива дребнави и подли работи.
… Ден Д + 7 :
Вика ме Първият секретар на Общинския комитет на БКП. Сепвам се, защото сме много зле с изпълнението на плана за месото и млякото. Вероятно са ни настъпили от окръга … Пардон, то окръг май вече няма, но …
Явявам се. Язък за тревогата. Да живее преустройството! Магическа дума! Дума - спасителка!
За месото и млякото става дума само така, мимоходом. Първият казва, че е логично и оправдано тук - там да допуснем и някои неизпълнения. Което си е право, времето е съдбовно, историческо. Така де! Поначало планът за месото и млякото е отпреди деня Д. Кой знае дали тогава подходът ни е бил правилен? То се навъдил един народ, хем месо иска, хем мляко, хем пипер, хем камби. И таз хубава! Че това преустройство засяга всички, целия народ! Ами че и той да се попреустрои малко! Какво е туй? От всичко иска. Не може ли само с едното? Хубава работа!
Разговорът ми с Първия продължава четири часа и половина с една почивка от петнадесет минути за съсредоточаване и кафе. Вярно е, че не разполагаме с информация за личните връзки на ръководителите на четирите окръга, които ще сформират новата ни област. Вярно е, че не разполагаме и с личните им кадрови дела, но след обстойно обсъждане на четири очи, понапредваме доста в оформянето на двата ръководни екипа - Областния комитет на БКП и Областния народен съвет. Остават някои нерешени докрай въпроси, но ние пак ще се съберем. Секретарките ни ще уточнят мястото, датата и часа на следващата ни среща по дипломатически път.
… Ден Д + 14 :
При мен постъпва информация, че още три стада в овцефермата на стопанството ми са останали само с по един овчар. Това текучество е страшно. Страшно трудно е на сам човек да отглежда и да дои двеста и петдесет овце! Но, какво да се прави … перестройка …
Седмичната оперативка на стопанството посвещавам на териториалните аспекти на областта … Въпросите за овчарите и за млякото изоставям съзнателно, защото те са от баналното минало.
… Ден Д + 21 :
Кашата в АПК - то става все по-голяма и по-забъркана. Там почти не ме викат, защото и там ги е хванала треската на деня Д.
Силажирането ми е пред провал. Царевицата изгаря. Есенната сеитба хлопа на тапицираната ми врата с хилядите си юмруци … Никой за нищо не ме търси… Сега е рахатлък, пардон - преустройство де! Сега се преустройват началниците от по-висшия ешелон, пък ние, дребните мишки, ги редим ту горе, ту чак под нашия етаж на властта. Животът е такова нещо - просто сега дойде техният ред! На нас хубаво ли ни беше, като ни местеха като пионки насам-натам десетки години? Аз тъй казвам: нека треперят, нека вардят столовете си и нека бдят над съдбите си. То не случайно се казва, че сега времето е съдбовно.
… Ден Д + 28 :
С Председателя на Общината говорихме седем часа. Областта е вече оформена,ръководствата са изградени. От нашия вариант и от нашите покровители - почти нищо … Какво да се прави, като горе имат по-друго виждане и с този нов подход ще ни съсипят. Явно ще се наложи да посрещаме хора от окръга и да ги настаняваме на нашите етажи. Зарязваме областните проблеми и се насочваме към общината, защото нейната реформа ще удари и по нашите съдби.
Председателят на общината е много разтревожен. Той смята, че са много хората от окръга, които ще пожелаят мястото му. За зла участ разни теоретици са си прокарали идеята за едно място да се конкурират двама и повече кандидати. Пък и това пусто решение всеки да живее и пазарува там, където ръководи … Кой ни докара до туй разделно време? … Как да не се тревожи Председателят, като живее в окръжния град?! … Как може да е спокоен човекът?... Ех, откъде се пръкна това изчадие Горбачов…
… Ден Д + 35 :
Уводната статия на един централен вестник ме плаши. Горе усещат някои работи и предупреждават: "Всеки да си изпълнява задълженията с отговорност и напрежение! Особено ръководителите!"
Вижда ми се остричко. Понамирисва на стария подход, ама нейсе.
За всеки случай откъсвам от драгоценното си временце и попреглеждам оперативното сведение … С месото, с млякото, с доматите, с памука и с парите в банката сме много, ама много зле. Ако стопанството ми беше в това състояние преди деня Д, досега щяха да ме преустроят поне сто пъти.
… Ден Д + 42 :
Вземам нестандартното решение да посетя оранта. И тя е един жалък остатък от миналото, но засега няма кой да каже - СПРЕТЕ! Инерцията си е инерция. По начало, ние българите, сме си малко инертни. И във футбола по-рано бяхме тъй.
Историческото ми посещение на оранта запечатва на цветна фотолента специален фотограф, който ме съпровожда. Интересна ще е тази снимка - стоя аз изправен гордо между тракториста и трактора, а погледът ми зареян зад хоризонта, право в светлото грядуще, в жадувания, в преустроения свят …
На тръгване трактористът ми помрачава доброто настроение. Оранта не вървяла добре, защото нямало гайки за лемежните болтове … Сега поне лемежи има. А той - гайки, та гайки … Гайчици някакви! Боже! Боже! … И с този народ ще правим поврат! … Революция!? … Гайки нямало, и таз хубава! Не може ли този другар да си поразмърда пипето и да се сети сам, че гайките се произвеждат в завода, който също се преустройва … Ами че то де ще му излезе краят, ако и заводските работници почнат да питат защо пък ние не им осигуряваме достатъчно пипер, камби или картофи?
Слабо работим с хората, слабо … Ето поле за изява на партийната организация, ама …
… НОЩНО ПРОЗРЕНИЕ :
Разсъмва се, а все не мога да заспя… Невидима метла е измела от главата ми всякакви мисли за преустройството. Някакъв вътрешен глас ми шепне строго:
"Слушай, Преустроев! Има кой да реди областите и общините. Погледни си стопанството! Закъсало е по всички линии … Кадрите напускат Не ходиш при хората … Не си същия, Преустроев! … Давам ти три дни да се разпреустроиш! Върши своята работа, защото, ако в момента окръжните кадри не са пообъркани, досега щяха да ти духнат под опашката …"
Гласът спира. Бавно се сещам, че по новия кодекс делегатското събрание за сваляне на председател може да се организира и по желание на самите делегати. О, съдба! Благодарен съм ти, че повереният ми трудов колектив все още не ме е преустроил, защото бавно опознава своите права по самоуправлението.
… Ден S :
Скачам от леглото и, както преди деня Д, тръгвам за работа рано , необръснат, незакусил и прочие и прочие … Отивам в краварника. Намирам го на старото му място потънал в оборски тор чак до самия покрив. Лампите още светят и хабят парите и тока. Водата от чешмите тече на поразия. Както винаги, зоотехникът не се вижда никакъв. Докторът днес щял да бъде в големия град, за да бистри новата областна ветеринарна концепция. Двата еднотонни вола ядат смески и хич не ме и поглеждат. Защо ли ги държим тези говеда? Тъй да се каже, излишни щатни бройки. Само ядат, ядат … Мляко не дават, вестници не четат, мероприятията не ги засягат … Май, май трябва да ги атестираме и да ги преустроим по най-бързата процедура - в кланицата! Толкоз!
Отивам при доячките. С разширени зеници констатирам, че те пак доят кравите и то не от друго място, а пак там: отзад и отдолу!... Кравите ме гледат жално-милно и си въртят опашките по старому. Разбирам, че от два месеца не са кусвали люцерна … Навеждам се и с острия си председателски поглед забелязвам, че млякото извира пак от същите четири цицки от вимената на кравите … Какъв ужас! … Всичко си е, както преди деня Д …
И тъй, в 9,00 часа на деня S стигам до извода, че е добре дето хората, които доят кравите, които орат земята, които работят в заводите и т.н., изобщо, които не са на щат, са на норма, на акорд, на продукция. Добре че те не са се самопривлекли като моя милост в решаването на областните, окръжните и общинските преустройства и че продължават да си вършат работата.
Хубаво е, че началниците от по-горните етажи са разтревожени и охраняват местата и службите си. Добре че все още не са им поръчали да слязат по-надолу, при нас, при народа.
Дано видов ден дойде чак след два-три месеца, за да се опомня и си поправя всички бакии.
Спирам да си водя записки, защото в това съдбовно време някой закостенял консерватор може да ги прочете и да ми преустрои съдбата по старите и изпитани от десетилетия негъвкави методи.
Не съм ли прав за себе си? А?!!! …
Преустроев Мъгльо
1987 г.