Представям си един ресторант в центъра, където да се дава храна и да се слуша стара народна музика
Народната музика ще е като тази
http://www.bg-popfolk.com/MUZIKA%20OT%20PERIODA%201905-1950/Recovered%20treasurers%20of%20Bulgarian%20music%201910-1950%20-%20Larry%20Weiner%20Washington%20DC%20USA%20-%20www.larryweiner.com/
защото тя е доста автентична, напомня селската атмосфера, която са дишали нашите баби прабаби. Както и да изглежда даден човек, неговата прабаба и прадядо са пеели такива песни и на такова хоро са се запознали. Днес един е беден, друг е богат. Но в този ресторант, който е в моята ранена фантазия всички ще се хранят хубавичко и ще изучават фолклора на българския народ и на своите прабаби и дядовци.
За съжаление мнозина от нас асоциират любовните пасажи с нашите си страсти, което е нормално, но се оказва, че един човек в затруднено социално положение може да изтълкува тези стари чисти любовни взаимоотношения по-добре от един съвременен чорбаджия или дори научен работник фолклорист. Това казва ранения човек, когато няма работа и не може да спре да желае...