автор: agaq

когато се събуди онази сутрин
стоеше гол
в рамката на хотелския прозорец -
изгрев в кана вода

денят запали новото си лице
и сутрешната мъгла пропуши
малки ситни капки оросиха наедрелия град

камбанен звън, дълъг и продължителен, равномерно напевен,
накацал високо по сградите
пърха, пърха като криле на хиляди птици
златен купол отгоре, прекрасен релеф
и стъклени панели в скъпа декорация

град пълен с барут
не е толкова забавен, колкото си мислите,
ходене - по-тежко от вчера,
мяукане на улични котки
и хриптящи приглушени гласове граничещи с просия

очите й
зачервени от малкото сън,
изпъкналите вени по пръстите
и сухите устни ожаднели за вино
червено и кръвно като животворна река

тази странна жена няма право да се оплаква
ще чака своите 24 старци
край ъглите на каменните си зидове
приютила всички бездомни товари в старата си пазва, под ореолите истини
на своя Господар

в една разходка онзи ден на запад, около храма на човека
между речните камъни и деня (колко живот има в тези думи)
кътурна се небето като стомна

в пръст и глина
и живя