автор: maddress

Жуженето й не бе от онези дразнещи жужения на останалите мухи. Всички те притежаваха досадния навик да се навъртат около главите ни с изнервящото си бръмчене, точно когато сме се замечтали за нежен и красив „July morning”.
Точно така си мислеше Джуан, докато си мажеше хрупкаво препечената филийка с фъстъчено масло. Захапвайки отнесено първата апетитна хапка, умът й се зарея из мек изгарящ пясък, сливащ се със дълбоките сини води на морето, оцветени нежно от изгряващото бледо – оранжево слънце на „July morning”.
Бе облечена с нежен оранжев бански, предизвикателно очертаващ нейните надарени части от тялото. Кожата й, блестяща на изгряващото слънце, бе с приятен шоколадов тен. Всичко беше перфектно, освен фактът, че душата и бе учудващо празна, точно както гърненце мед, след като Мечо Пух си е утолил глада. Да не забравяме и изнервящото стържещо бръмчене около главата й, предизвикано от черните малки мухи. Джуан замахна лениво с нежната си ръка, обкичена с шарени етно гривни и обрисувана с нежни птици, за да пропъди мухите, но ефектът бе че жуженето се засили. Тя понечи да стане и да продължи да се наслаждава на красивото нежно крехко слънце във водата, където се надяваше мухите да не припарят. Уви, там дори изнервящото стържене се засили още повече. Обаче този път имаше нещо различно, нещо суетно и нежно, прокрадващо се сред цялото това жужене. Беше тънко гласче, сливащо се с красотата на пейзажа, шепнещо тихи думи. То изжужа: „Хей ти, замисляла ли си се дали е възможно да пропълзиш една сфера от горе до долу, без да паднеш на земята, бидейки привлечена от силата на гравитацията?” Джуан раздразнено обърна главата си и съзря едно крехко нещо. Точно думата „нещо” се залепи за очите и, когато го видя. Беше толкова изгарящо, будещо желание едновременно с това унищожаващо всички твои мисли в един бърз ручей, точно едно ... нещо. Джуан прокара език по напуканите си плътни устни и прошепна с дрезгав глас: „Доколкото са ми известни законите на физиката, всяко тяло, населяващо земята, няма способността да плъзне краката си по сфера, да я обиколи цялата и да не остане неудържимо привлечен от Гравитацията.” Нещото се усмихна самодоволно и изжужа примамливо: „Нищо е невъзможно, ако повярваш, че е възможно.”
Джуан пое своя път по сферата, както я посъветва порцелановата муха.