автор: dyrabyra123

Сигурно трябва бая да съм се отчаяла, за да ме крепи мисълта, че щом имам пъпка на носа някой е влюбен в мен (тийнейджърски предсказания, нищо ново под Слънцето). Този някой всъщност си има име, което няма да спомена, но пък за сметка на това ще попиша за него. Не четете това на фона на Is this love или пък Eternal flame. Да не ви е посякал акъла за Can’t take my eyes off of you!
Някой безличен house би бил подходящ. Да, точно. Представям си скучен ритъм, на който не ти идва нищо друго на главата, освен да я клатиш нагоре-долу пък дано се сетиш как да излезеш от любовната си тревога . Препоръчително е също, да е еднообразен, кактo сегашната ми връзка, в която съм попаднала. Да бе, ей сега ще разкажа.
Ако щеш вярвай, но винаги съм била привлечена от различното. А за различно не намирам това да отида на среща в най-близката кръчма, където докато ми донесат картофките се чудя сега ли ги берат. Нито пък ме блазни идеята за италианския ресторант - банално, а и при 90% от ястията, докато стигнеш до средата на името му, си си оплел езика 18 пъти, а виждайки съдържанието се чудиш `Що за бълвоч?!`. По едно време излизах с една луда глава, по скалите ме водеше момчето да го гледам как се катери...ами ей това е за мен различното. Не харесвам и етикетите, които хората поставят на чувствата си.
И ето ме тук, въпреки страстта ми към странното, трябва да призная, че с моя обект на незадоволените ми желания, сме една доста скучна двойка. Двойка дори вече не звучи правилно, а кара ухото ми да се мръщи. Ние сме точно това, което винаги съм искала да избегна - типа двойки, които ходят по кафетата и се натискат (тъй като няма терен, както се казва), говорят си за битовизми, любовта им се изразява в обвързване във фейсбук и мокри целувки (неводещи след себе си нищо...да, кофти за пича).
Но както се казва не е важно къде си или какво правиш, а с кого си. В началото тази теория си беше окей. В последно време обаче, чувствата охладняха (осъзнавам, че всичко е било чисто и просто химия, танцуващи хормони и тн. След като то изчезне, не остава нищо). Та след метаморфозата в сърцето на любимия ми, ето как започнаха да протичат срещите ни.
Отиваме в така нареченето кафе МАРИОН (върви проверявай какво е искала да ни каже умната глава, която го е измислила). Избираме си една маса, вече не най-затънтената, в случай, че влезе някой даскал. Не мислим да се натискаме. Ще наблегнем на разговора. Такъв обаче, за съжаление отсъства. Все пак се постарахме. Поговорихме си за това кой какво е правил, какво мисли да прави и какво ще вечеря като се прибере. Това се изчерпа. Минахме на тема вицове (много тъпи, да му се не види). Правехме се, че ни е забавно. Вицове, вицове, ама и това дотъпя. На съседната маса седна друга двойка. Виждайки ги му казах: `Хм, кифли не сме поръчвали.`Засмя се. Започнахме да ги наблюдаваме упорито. Последвалият анализ беше обстоен. Започнаха да се целуват. Доскучаха му. На мен пък ми дожаля. `Ама че заблудени и наивни душички.` казах си. Спряхме да ги гледаме, донесоха ми сока. Queens’ естествено. Да, точно заради капачката. Падна ми се `Плодовете на нашата връзка` ..Уф `де ги и га мислят да ми се явят`? След като се изчерпа всичко, започнахме да обсъждаме повредената тоалетна на едни наши общи приятели. След като разговаряхме на дълго и на широко как по-точно се е запушила, какви `наденички` са плували в нея и кой принц на бял кон я е отпушил, осъзнах, че работата не е на добре. Това беше крахът на връзката ни! И не, този пример не го дадох, за да звучи оригинално или смешно писанието ми. За мое огромно съжаление, действително се случи!
Решихме да си тръгваме. Не оставихме бакшиш. По пътя си мълчахме. Той намери това за странно. Очевидно не разбираше, че е по-здравословно това, отколкото да говорим много, а всъщност да не казваме нищо. Изпрати ме. Като изгасна лампата във входа се целунахме. Добрите стари пеперуди си бяха там на същото място в стомаха ми. Той дали ги усети?