автор: ole72

Мили ми Търсачо,
уморих се да говоря,
думите ми надебеляха
като език, на който не му достига
смелост или смелостта му
изглежда като удавник,
хванал се за сламката
на кралското благоволение.
Велможите се изприщиха
от недодяланите си хвалебствия,
а придворните дами
погрозняха от невинните си злоби.
Изпрати ми нещо наистина величествено -
дребно, надуто красноречие,
което да ги облече
в робата на ежедневното благоприличие
и докато те трескаво преглъщат
новото си угощение,
аз да си почина от
нищожната слава,
в димната стая, на която
не ми достига
чист, невъзгордяп се въздух
и кротка, неопитомена скромност
да поживея мирно и щастливо.
Смили се над мене,
не ме измъчвай
дълго да те чакам.

Твой Ото