автор: oktalz

Красиви детски спомени в мен живеят,
за къща родна, сгушена до три тополи,
за тучни ливади - там щурчета пеят
и поля безкрайни със жита наболи.

Безгрижно детство, все към тебе се връщам,
онези мигове не ще забравя, знам,
те като лято след пролет се завръщат
и всеки път наново заживявам там.

Когато първа глътка въздух съм поел
и топъл слънчев лъч погалил ме нежно,
аз знам, че най-ценното от тебе съм взел,
мой роден край, в мен ще те кътам вечно.

Златко Станоев