Няма да умирам от любов
щом опашка влачи в прах от проза.
Свиквам и с горчивия й сок.
Само да е в правилната доза.
В изблик бял на вдъхновение
ще сплета косите си с умора.
Ще вървя. Покълвам. И е ден.
Търся и намирам си опора.
Ето ти и чаша, и винòто –
в залеза му влез да се изкъпеш.
Аз ще чакам. Долу съм на дъното –
капката, в която ще се спънеш.