автор: bojenski

Напуска влака наш`та гара,
а ти оставаш, махаш ми с ръка.
Една жена не бива дълго да чака,
нали това,
това не е така?!

Една жена не бива дълго да чака,
загубвам те, а мисля си така.
Един си тръгва-другият остава-
и двамата ще търсим топлина.

На чужда гара влакът пуска пара,
перонът пуст обгръща ме с тъга,
изглежда ме забрави и си права,
остъпих своята любов на друг.

Сълзите няма нищо да поправят,
на куфарите сядам,
нямам път.
Запалвам пак със страст една цигара,
обръщам се с надежда, но съм сам.

P.S. Чакай ме,
чакай ме, пак при теб оставам,
връщам се тръгвайки както всеки път.