автор: chocolate

Исках ти да си следващият.
Забелязах любовта –
как бавно изпълзя от мъглите на обърканите ми състояния
и се сви уморена в сянката ти.
Долових неувереност в твърдостта на гласа си.
Чух как изстена всяка част на изтерзаното ми в забрава тяло и закопня.
И усетих как се разчупи черупката на поредната самота -
нещо живо там се разшава, излъчвайки топлина,
затърси да поеме въздух жадно.

Исках теб да срещна някога -
не тази лавина от разочарования, в която попаднах;
не тези мълчаливи сипеи, които не успях да изкача;
не тези мъртви долини, погълнали виковете ми отчаяни.
В този стар и добър свят понякога е неуютно и тягостно -
там където е прекрасно за двама – няма място за сам;
там където има незабравени неща – друг не минава;
там песен няма за нас...

Исках с теб да е. Още преди това. И без премислени сценарии.
Исках просто един мъж да срещне една жена -
да прекрачи прага и и да остане.
Да отвори непрочетените страници в душата и
и разбрал скритите тайни там – с една прегръдка своите да признае.
Да разбие на парчета пукнатата делва на страха,
останките в храм да вгради – за берекет и щастие,
а то в ръцете му да изплаче светла сълза...

Исках ти да си последният...