автор: feniks

А тези контури
на длани-
познатите,
ги срещам сред
устни
и кладенци.
Шептящо
подхвърлям
небе и...
ябълки.
Надничам
в ръкави и
пламъци,
изтръпвам на пръсти,
до вяра
закрита от изворна
лава.Копнея...
И сгушвам
в косите си-ястреби.
Зениците-целите,
кървящите ,
тихите
до теб ще извият
безмерна
ръбата спирала и ствол-
многопластов,
трептящ
за миг ще попият
в душата ти и ти
ще
си цял.