автор: dedenze

Суеверието не ми е присъщо, но често се замислям, спомняйки си един такъв ден, в който всичко вървеше на опъки. Жарко слънце и силни пориви на вятъра, загатваха нещо странно, още сутринта. Бях планирал да отрежа огромна, суха джанка, която стърчеше безполезно и ръсеше прогнили клони наоколо. Закусих набързо и вкуса на мухлясъл хляб и лепкав колбас, бяха като първа телеграмка, че днес е петък тринайсти…
Заредих дърворезачката и започнах да зарязвам по всички правила- клин в желаната посока на падане и повишено внимание. Въже не е нужно, дървото беше над два тона, а аз съм сам. Край оградата, кротко пасяха овцете на пълусляпата комшийка Неци. Форсирах до край и почнах последния разрез. Сухата, плътна дървесина пушеше и хвърляше искри. Противно на очакванията, дървото се накрони обратно. Режещата лента се скъса, машината изрева инфарктно и угасна.
Отскочих в страни, а джанката с пълна сила се стовари и потроши оградата. Нецините овчици забляха с пълно гърло и хукнаха в галоп към гората. Върнаха се напълно стресирани чак по тъмно.
Реших да пия едно кафе, да почина малко и анализира ситуацията. Три оградни кола пречупени, ризата ми разпрана , а рамото одрано и кърви . Полях с ракия и вътрешно и външно. Привлечен от алкохола огромен стършел кръжеше наоколо. Оставаше да ме ужили и довърши. Нацелих го с една метла, но гадината падна в чашата с кафето . Симптоми на стомашно разстройство, се появиха неочаквано, засилиха паниката и суеверието. Трябваше да легна и спра всякакви действия, но се сетих, че ако нещата са кармично определени, ще се случат независимо от мене и положението на тялото ми.
Започнах ремонта на резачката. Падна един шплент и го търсих цял час, после се оказа, че трябва да отида до града за резервни части. Лентата не ставаше за нищо. Облечен в по- новите дрехи се качих в колата. Направих няколко жалки опита, но не пожела да запали. Акумулатора беше разреден. Лампата в багажника беше светила 2-3 дни. Сам се успокоих, че това е за добро, както не вървеше можеше и да катастрофирам по пътя. До края на злополучният ден оставаха още много часове. Почетох малко и се заех с по- безопасното хигиенизиране. Миех няколко съдове, когато една чаша се строши и ми поряза пръста. Вече станах суеверен, гледах само пораженията да са по- малки.
Приготвих най- простата вечеря, отстраних всички по-остри и опасни предмети. Включих старото телевизорче да чуя новините. Имах чувството, че апокалипсиса е настъпил и аз не знам подробностите. Като изключим Неци, около мене на километри няма жива душа. Телевизора работи десетина минути и спря, замириса на изгоряло. Мобилното телефонче, показваше изтощена батерия. Нямам навик да се заключвам в това обезлюдено село, но тази вечер го направих. Легнах си с кокошките. На другия ден със страх излязох навън. С каквото се захванех ми вървеше, петъкът беше отминал.