автор: hudognika

Уморих се да бъда бойскаут,
да се самозареждам,но за какво...
За демокрацията,която е аут...,
за иронията,че живо съм аз същество.
А живо дали съм дори аз не зная.
Не зная,не вярвам,не чувствам добро.
Живуркам забравила на живот омая,
вегетирам - не плаши ме вече и зло.

Свикнах с негова сянка злощастна,
свикнах с лъжата,с деградация на деня.
Душата без радост стене нещастна,
в клоаката от мерзост се ражда деня.

Но и той е обсебен от сенки на времето
и тревожещ смущава духа на нощта...
Дрогиран от болката нахлузва ни стремето,
направлява посоката на живот във деня.

И само понякога от куртоазия мъчена
на бойскаут се правя,за да има игра.
Игра разтоварваща душата измъчена,
игра,в която и свободата е само игра.