автор: pontis

По малко.
Бавно.
Трудно.
Понякога безславно.

С глава, със нокти даже,
С натрупани тела.
Изящно, не,
а грозно, грубо, страстно.
До кръста се заравям … до дръжката.
До козирката.
До правилния избор
До точката. Или до края на стрелката.
И бавно,
мъчително, понякога на сън,
Стремително,
понякога дори се изпотявам. И твърдата земя изравям.
Изправям се,
като дете отгледано от вълчата любов,
като вълче засукало гърда,
изковано от длето, в студената скала.
Грозно, диво, непонятно.
За себе си дори.
Едно последно аз.
Обичам те, невероятно.