автор: hudognika

О,свят, дрогиран с лицемерие!
Във храма на душата покаяние
без задна мисъл потърси!
И не провокирай ни търпение
с обиди в непристойни ти игри.
И прошка милостиво си поискай,
на болката усмивка подари,
на вярата крилата направлявай,
на хората живота осветли!

О,свят,в утробата заченал
мутант от злото сътворен!
Убий покварното си семе,
за да живей доброто в теб,във мен.
Да има думи от любов родени,
мечти в очите да искрят,
родените да са благословени
и без милостиня да очакват
със радост утрешния ден и път!

О,свят, на хората душите
на зъл възел вързал и живот запрел!
С въжетата ти люлка малка
на чувствата ранени изплети,
та болката сърдечна да се люшне
и да отвее вятърът й скърбини.
Смехът да се завърне чувствен,
богатствата,богатствата да нямат
нищо общо със пари...

О,свят,на бедни и богати!
Със прошка ти неправдата си заличи!
Та надеждата и във душите клети
като факел да съпътства земни дни.
А животът?Той ще ни притиска,
сърцата ще дрогират се с мечти...
Вината!Тя виновно ще мълчи,
когато болката ни ще изкряска:
О,свят,завесата си черна изгори!