Той е мъж и половина.
Мъжът ти.
Не пише стихове,
не е лиричен.
Не се напива
и умът му
си е на място.
Не обича
във думи
любовта си
да облича.
И ще ми кажеш
ли, момиче,
защо ме предпочиташ?
Не знаеш ли -
от фосфор са звездите
по мръсния таван
на стаята ми. А очите ти
ги припознават в други.
Там,
където
на другите
им е сърцето,
аз имам
само кухина.
Иди си,
облачна жена.
Защото моите
молитви
за дъжд са
само стихове.
Върви си и
не ме разпитвай...
Таванът плаче.
Тихо е.