автор: lika

Китарата от ъгъла отдавна е самотна.
отдавана тялото й съхне недокоснато.
Пусто е сърцето-китариста скъса нотите.
Остави я в праха, целуна я... и си замина.

А беше друго време - между двамата
избухваха искри с едничък досег
на пръстите позагрубели от стоманата
до струните, опънати до скъсване.

Той пееше и свиреше до изнемога.
Тя в транс трептеше, резонираше.
Ръцете му я милваха любовно...
и във едно душите им се сливаха.

А после сякаш я отлюби, свикна
да е готова винаги за срещата.
И грифът й увисна като счупен.
Отекна в ехо от акорд погрешен.

От бясното му свирене остана спомен –
усмивка – дявол в крайчеца на устните.
Отиде си... Не промълви дори и: Сбогом!
И не разбра, че любовта завинаги напуска.