автор: feniks

а върху морската
извивка
се стичаха
звезди и
лунен пясък.
Ухаеше
на пяна и
желание.
Тя плачеше,
а в дланите и
някой бе
вдълбал
два снопа
неутронен
вятър.
И бисери
се пръскаха
в съня му,
избягали
от своите
магии-
миди.
Нащърбени,
различни,
пръсто-крили,
с хриле и
водорасли
по ъглите.
А морските
игли
измисляха
косите му,
наум,
и някакси-
без-сричково.
Рой бели
камъчета
пърхаха
сред ходила
и пръсти-
нарочни,
стъклени
и недомислени.
Сълзите и
покълваха
в лицето му,
сълзите и
мечтаеха
до синя
клада,
сълзите и
върху
сърцето му
извайваха
небесна
лава.