Из ада - в рай, из рая - в ад...
сердца - как ослепила молния,
следы, как раны - жгут, горят,
оставшись там, в безмолвии.
Там умирала часть меня,
став просто горсткой пепла,
но я - живу, любовь храня...
А ведь любовь - бессмертна !
Това ми стихотворение е преведено на руски от Петр Голубков и е включено в преводната му книга "Хороша страна Болгария" в която са представени поети от Южна България.