автор: hudognika

Душата ми е скитница страдалница,
душата ми е грешник без паспарт.
Потропваща на порти без адресник,
жадуваща за обич и простор...

Осеяна със рани най-дълбоки,
с гангрени от безброй беди,
посрещаща съдбата си самотна,
незащитена срещу завист и злини.

Душата ми покрусена,злочеста
пътува уродлива по света
с грозота-одежда е най-честата,
по пътя през животът й съдба...

Върви душата ми и следва пътя
осеян приживе от хиляди души.
Пристъпва бавно върху жаравата,
следа от жертвен огън на съдби.

И няма край за похода й вечен.
Безкраен ща остане,но уви,
душата ми орисана е вечно
да бъде странник без мечти...