автор: flowerpeace_21

Пред каменните кръстове на дните
принесох жертва и полях с вода -
мъртвите надежди да заситя,
за да настанат други времена.

От истините във душата впити
издигнах храм в земата на Кокит,
в олтара сложих купичка със жито,
дано на богове да е честит.

Та случи ли се пак да се оголя
пред мрачните стени на завистта,
да има на кого да се помоля
за къс небе и залък топлина.

Но тук така и не почука никой,
в нелепата житейска мелодрама,
кому е нужна ролята на идол...
Низвергнатите богове оплюха храма.

_______________
Кокит - реката на плача в гр. митология