автор: dyx

Една вечер се срещнах със своя приятелка. Заговорихме се за „Тайната”(законът за привличането в действие). Споделих й някои неща своя опит, а тя пък ми сподели от нейния. Обменихме ценна информация и за визуализациите. За това: как човек „трябва” да мечтае, за да се сбъдне желанието му, или за да се осъществи мечтата му?
На базата на съвместния ни опит стигнахме до прозрението, че човек просто „трябва” да мечтае за удоволствие и да се наслаждава на образите в ума си, като остави настрана нещата за това, че желанието или мечтите му все още не са се сбъднали.
И двамата отбелязахме на базата на личните си преживявания, че когато мечтаем просто заради насладата от мечтата, желанията ни се осъществяват много бързо, защото не се опитваме да накараме нещо да се случи (което създава съпротивление в нас и за това понякога имаме усещането, че на молитвите не ни се отговаря). Прозряхме също, че ако човек иска отговор, решение, осъществяване или сбъдване трябва да намери начин да бъде истински благодарен предварително, да достигне онова място в съзнанието си, в което знае, че поисканото вече му е дадено по силата на самия Закон за Привличането.
И затова, в крайна сметка като знаем това (че вече ни е дадено), не ни остава нищо друго освен да мечтаем заради удоволствието от самия процес. В светото писание, това е изразено чрез думите: Нека ви бъде според вашата вяра.
На другия ден приятелката ми преживяла това, което илюстрирах току-що на практика. Ето нейната история: „Лежах си в своя дом. Мечтаех за разни неща. Беше ми хубаво. След това се замислих, че искам нов радиатор. Мисълта за него възникна спонтанно в съзнанието ми. Видях го в ума си….почувствах го сякаш вече беше в стаята ми, сякаш вече топлеше пространството наоколо. Стана ми много приятно от това видение. Почувствах се благодарна за това, че ми беше толкова добре, докато си представях този радиатор. Не се опитвах да го материализирам със силата на ума и волята си. Просто се наслаждавах на възникналата картина и усещания във въображението ми. След това насочих мислите се в друга посока, която ме караше да се чувствам добре и забравих за радиатора.
Същата вечер телефонът ми иззвъня. Беше един мой скъп приятел, който жънеше големи успехи в бизнеса си напоследък. Той ми каза, че нещо го „човъркало” цял следобед да ми се обади и затова набрал номера ми и изчакал, докато вдигна слушалката. След това ме попита как съм и дали нещо ми е нужно. Имал успешна сделка през днешния ден и искал да ми направи нещо като подарък.
При тези негови думи в съзнанието ми изникна отново образът на радиатора, за който се бях размечтала преди няколко часа. Казах му, че искам нов радиатор, а той отвърна – „добре”. Казахме си още няколко неща и затворихме телефоните си. Не знаех какво да очаквам, затова продължих вечерта си както обикновено. На другата сутрин още, докато бях в леглото на входната ми врата се позвъни. Станах и отворих. Беше моят приятел, пред него седеше чисто нов радиатор “Bosh”. Затихнах от възхита. „Тайната” (Законът за Привличането) отново проработи, произнесох с възторг в себе. Прегърнах своя приятел и му благодарих искрено.”
По късно, тя ми сподели всичко това.
Какво мога да кажа. Молитвите се сбъдват. На въпросите се отговаря. Задачите, които сме поставили пред себе си имат решение. Мечтите ни могат да се осъществят. Въпросът е тук, че молитвата и сбъдването й; задачата и решението; въпросът и отговорът; искането и осъществяването са две различни неща. Някой беше казал, че ако не получаваме отговор на молитвите си, значи зле просим.
Според Учението за Законът за Привличането (част от приложението му беше показана чрез предишния пример), когато поискаш нещо, след това трябва да приведеш своето вътрешно състояние в режим на получаване. Затова, когато сме безгрижни, щастливи, благодарни, весели, усмихнати и просто мечтаем за удоволствие, заради животът, с който ни изпълва мечтата ни, сякаш всички врати се отварят пред нас. По тази причина толкова много хора казват: „Спри да се взимаш толкова на сериозно и спри да се питаш защо няма отговор, защото точно това ти пречи да го чуеш и да го намериш.”
Вселената отговаря чрез Законът за Привличането на сигналите, които се излъчват от нас (тези сигнали,{вибрации} се дължат на мислите, който мислим във всеки момент). И ако тя чува от нас: „защо няма отговор”, ни дава въпроси и задачи, на които не можем да намерим отговора (и не защото, той не съществува, а защото гледаме в неправилната посока). Ако пък Тя чува от нас: „весел съм; всичко е наред; мечтите ми се сбъдват; всичко е на моя страна, благодарен съм че съм жив; с лекота намирам всичко, което е важно за мен; животът е прекрасен; обичам живота си; обичам хората; обичам целия свят, то вселената чува от нас този сигнал, като му отговаря, чрез Законът за Привличането, носейки ни подобни неща. Толкова е просто, когато го разбереш!
Затова думите, че Животът е игра са в голяма доза истина за тези, които разбират неговия основен принцип – човек е творец на своята реалност и чрез своята мисъл, той извайва светът, в който живее; нашето отношение към Живота е причина за изживяването през, което преминаваме сега; променим ли отношението си към нещо, то също се променя.
Така че, когато знаем това, какво друго ни остава, освен да бъдем като децата, с безгрижен дух и весело сърце. Крачейки уверено напред със съзнанието, че на всяка следваща крачка ще ни очаква това, което сами сме си подготвили.
В това положение, приятели, Животът на планетата Земя става едно вълнуващо приключение, там където всичко е възможно, а „чудесата” са наши постоянни спътници.
Какво по-хубаво от това, да знаеш, че ти си отговорен за всичко, което ти се случва, че ти си творецът на собствената си реалност.