автор: osi4kata

И нямам думи за описване на страст.
Ще бъде шарлатанство да я дефинирам.
Два чифта стъпки, ключ, врата...
И шепот-заклинание. Не спирай!
Докосваш ме. Цигулково простенвам.
Вибрират струни. Музика творим.
И музиката ни звучи неземна,
прекрасно-синя музика звучи.
Отнякъде напира светлина
на снопове лъчи. . Неудържима.
Задъхваме се. Две тела
в метафизично-съвършена рима.
Олеквам.
Ослепявам.
Онемявам.
Не чувам нищо. Седмото небе
отваря лъскавите си портали
и ме поглъща. Белите нозе
на щастието тичат като вихър
в душата ми. Издавам вик
и се завръщам,
раждам се от Тихото
на този безконечен миг.