Когато комара на съседа се удари в полилея стана земетресение. Всичко се залюля, като кораб в средата на океана. Полилея се откъсна и стана едно мазало...
Нямам думи.
От удара се пукнала плочата на съседа под него. Качва се онзи див и нещастлив:
-Виж кво брато така не може...Долу падат тавани, а ти дремеш под изпълненията на пияни комари. Не бива таквиз работи да правиш. Размажи го! И дай пари за ремонт.
Съседа от горния етаж се изхилва, като бомба.
-Хи хи хи ти нещо си мръднал. Да ти плащам плочата? Пари от комара вземи, кво искаш от мен?
Другия го гледа и изведнъж се свлича, като ударен от картечница.
Всъщност е уцелен от газовете отделящи се от задника на горния, който тамън е тръгнал да си влиза в катакомбата.
На площадката настъпи мълчание. Само песента на комара подсказваше, че тук е имало схватка.
Комара излетя през прозореца търсейки нови жертви. Всъщност не подозираше, че му готвят капан.
Леля Бинка от първия етаж му мислеше размазването от край време. От как нахапа и нея и съпружеското тяло, което вечно спеше или пиеше отдадено в съзерцание на небосклона очакващ падането на куфар със сто хиляди долара.
-Ех, ма Бине, ако тъй падаха щеше да един свят...Зелен свят, при това усмихнат до натаралянкване.
-Млъквай, че като взема куфара на баба ще ти го размажа от тиквата.
Чичо Гошо се свива, като уплашен гърмян заек и се прави на апатично безразличен. В този миг комара се забива в него и започва да се налива с омайна кръв.
Кръвта на бай Георги е омайна, защото съдържа доста голям процент алкохол.
Комара се заклати и след около пет минути връз него пада, като размазан на земята.
В този миг леля Бинка го настъпва с пантофата си и изкрещява победоносно:
-Видях му сметката. Мамицата и комар. Дори спукал панела на съседа ни.
Хъркането на бай Георги показва, че той е абсолютен непокист към случката.
Под пантофа на леля Бинка лежи леке. Размазаното тяло на комара прилича на бродерия върху безценния й килим от Мароко.
-Гоше, Гоше стига си спал...искаш ли хъци- мъци?
-Ни хъци, ни мъци искам ма...Остави ме да спя.
-Простак- прошепва тя тихичко.
В този миг през прозореца влитат нови попълнения комари, които искат да я размажат върху фотьола, като онзи дето лежи на земята приличен на петно.
Който си мисли, че комарите не са отмъстителни жестоко се лъже.
Леля Бинка дреме, а комарите се хъцат- мъцат връз нея...,а през антракта пийват от нейната кръвчица и се кефят, че я източват, като кръчмар бъчва.
...
-Ехо, има ли някой тук? пита едно комарче.
-Бъз, бъз, бъз изяжте напаста. Смажете я- казва най- стария комар от отмъстителния отряд.
Всички се натопорчват и продължават голия купон връз плътта на възмутената съседка.
Силен шум стряска целия квартал.
На сутринта се разбра, че един блок е паднал под натиска на стадо комари. Всъщност комарите също са мъртви. Не винаги победителя е победител.
Та такива ми ти работи...