автор: midnight_witch

тази нощ
косата ми ще завали отляво
ще се разплисква в клоните на върбите и на
старите катедрали

тази нощ
стъпките ми ще мълчат
като звука на тътен от внезапна
гръмотевична буря

тази нощ
дланите ти ще сънуват пътищата
на думи
които не подлежат на рециклиране

тази нощ
коленете ти ще са фар за кораби
с липсващи притежателни
местоимения

тази нощ
очите ми ще си тръгнат окончателно
изтръгнали всеки глагол
от корените му

тази нощ
ще ни остави вътре в себе си
погълнати от собствената ни самота
в преброени наум глътки

тази нощ
ще е сляпа като неделя
след която ще се събудим други

устните ни ще се познаят
точно пет крачки и половина
преди да се съмне
на юг
от душата ми
на изток
от твоята

всичко повече от пет е разточителство...