Пет сърца, туптят едва, едва.
Молят се в надежда сляпа,
изтерзани от толкова тъга,
живеят в очакване за свобода.
Празнота и студ
живеят в тях,
копнеят за семейство
и за смях.
Забравили какво е радост,
повяхнала е крехката им младост.
Не виждат техните очи
слънчеви лъчи,
измъчвани от тишина,
затворени сред самота,
очакват да се върнат тук,
за да видят две очи,
семейство и деца
и родната страна!
Красивите поля
и чудния Балкан
да вдъхнат в техните сърца
живот и младост,
и вечна радост.
Не сте сами!
Подкрепя Ви света!
Подкрепя Ви България!
Подкрепям Ви и аз!
Не сте забравени във този час!
Във нашите сърца
се крие топлина.
Молим се за Вас!
Борим се за Вас!
Чакаме Ви с нетърпение.
Надяваме се на малко уважение
към човешките права.
Стоим зад Вас, до този сетен час!
Зад вашата Невинност,
молейки за справедливост!
Нека да възтържествува
Правотата!!!
Нека да усетите отново
вкуса на свободата!
До тогава не забравяите:
Не сте сами!