автор: august

в един момент вратата ти се пръска на парчета
оказва се че си започнал да говориш с корема си
и отгоре са изпратили някой, нещо да го арестува
сам си си виновен, abre los ojos coño!
всички шкембаци ги подслушват
всичките им мисли се записват на обратно от лисиците

изгрява,
въздухът едвам удържа в ръцете си уханието на зима и на дъжд
откакто не пушиш всичко мирише с поне седем остриета
носът ти е като отвързано куче
капките падат от покривите цяла вечност
преди да се пръснат върху челото ти
мацката в която катастрофираш се обръща отвратена
ха,

злободневните комети се забиват една след друга в лицето ти
но днес срещат сериозен отпор
сякаш самият Бетовен е влязъл в кухата ти глава да те брани
и кънти, кънти, кънти, кънти

довечера ще ти снесат шкембъла пречукан с най-добри намерения
и пак ще те ръчка да запалиш половината свят, да изкараш гадовете на светло

а не е ли по-добре просто да го умориш от глад
опъни го в рамка изсуши го на слънце ето ти
хвърчило