автор: GINKO_PRIM

на Бистра Александрова

защото усеща дори как расте косата ми
как изсветлява луничката върху дясната ми ръка
докато пиша тъжното си настроение
и се усмихвам

аз си знам, че и тя се усмихва
ù е истинска
тиха такава една
ненатрапчива
като нежен шансон
в който плуват клавиши и есени

онзи вятър бохем
и лалетата
пак цъфтят и танцуват
а тя ги превежда
за да станат по-хубави
(и какво, че не са точно френски)

как бих искала в някое утре животът
да ни пресрещне

P.S. Честито рождение, рицарко! И... до среща!