Печална съвест, море от болка
гробища, мъгла и тъмнина ...
надявам се накрая да отшуми
дрезгавостта на останалото цвете,
надежда, да не отшумят и двете....
надежда за възкресение от погубена тъга,
останала към вдиханието на нова светлина
само гърчава надежда остана за това ...
Донеси, приятелю, тежките окови,
веднага разпознах своята вина,
чаканото блаженно приветствие ...
... и гърчавата черна чернота .
няма да се мъча повече, приятелю, прощавай ...
написвам поредните глупости ...
приел съм отдавна своята вина,
знам че вината моя е за всичко това ...
отивам си, приятелю, прощавай ... ...
отивам си ...
скоро дано ... ...
... себе си да погреба .