автор: nikoi

когато бях съвсем малко момиче
срещу очите ми живееха гълъби
гнездото им беше винаги топло
и винаги пролетно
а полетът им звучеше като завръщане
сега черупката на моята пролет е счупена
излюпи се лято
страхувам се да не отлитне като сбогуване
сега
когато съм съвсем малка жена
само сбогом живее в очите ми
гнездото му е наполовина празно
и наполовина есенно
сега
когато съм съвсем малко човек
трябва да зазвучиш като настояще
и да се заселиш някъде близо
срещу очите ми
или просто вляво от самотата:
сега
когато съм дясната й ръка