Самотник - клошар.
Одеало на гърба.
От глад посивял.
Стража на града.
Хлебаря поздравява,
усмихва се на бора.
На куче залък дава,
събира котки в двора.
Те верни са приятели
на уж човешката душа.
В тях е вярата му,
забравил хорска добрина.
Един от вас е той.
Срещате го на пазара.
Свел главата си от срам.
Спи във автогара.
Богаташите наши
завиждат на таз свобода.
Обградени от апаши,
обковани от звън на пара.
Дали това сънувал е
този обикновен чевек.
Или радвал се сърдечно
на двадесет и първи век.
Често аз го срещам.
Искам вяра да му дам.
Не мога - пропастта бездънна е.
Апашите - и те са там. Знам!