автор: snowking

От края на света
когато
дочувам твоя глас,
отваря се
един прозорец в мен
и оттам
промъкват се гладът
и жаждата
за теб,
забързват се по вените
и капилярите,
издуват ги,
излитайки навън,
на път за края на света,
където
засищаш ги
със топлото кафяво
на очите си -
като в една същинска
Закуска на тревата.
Импресия си,
моята импресия,
където "моята"
е само пожелание
за друго време
и на друго място...
А аз
стоя си на перваза
облакътен,
като един същински
Рабиндранат Тагор
и гледам
как отдолу преминава
светът,
животът ми
и само теб те няма.
Не преминаваш...