автор: lika

На Петьо Янев

Ех, тая гайда как ми ляга на сърцето!
И как гласът й в тялото вибрира...
Превръщам се във резонанс,
пулсирам
със всеки звук изсвирен.
Нозете ми сами намират ритъм
и рипкам без да зная стъпките.
Намирам симисъл във това
да скачам,
даже да броя - веднъж напред и пак...
преквърлям крак от крак.
Насмешливо ме гледат...
нима съм някаква карикатура.
Нима е непонятно как
играя без да съм от тука.
Хорото се задипля още,
игралци хващат се, за да покажат
че туй е стъпката - така...
едно напред и пак
...и раз-два-три...
Свири гайдарю,
ха сега - ситни, ситни...
аз ще ситня подир тебе.
И в шеметното рипкане от крак
на крак, ще се опитам...
да намеря себе си...