автор: vicont

В полумрака смразяващ на моята стая,
аз откривам пътеки към звездния рай.
По коя да поема в тъмата, не зная...
а бързам да стигна до светлия край.

Там душата изгубена търси безкрая,
щом забрави мечтаните земни блага.
У дома се завръщам, дали ще позная,
в светлината любими и близки лица?

А земята зад мене, планета далечна,
син оазис за всички призвани души,
е училище свише, прекрасна и вечна,
кратка спирка в която духът се теши!