автор: YouNeedLobotomy

В реакцията на Ари нямаше нито следа от шок . Сякаш аз да разбера беше просто част от плана.
-Би било изключително наивно от наша страна дори да предположим, че наследството ще стигне до Джон. Разбира се не слушам внимателно когато те си говорят, но винаги бях много внимателна дори за най-дребните промени в поведението им. Преди два месеца Владимир ми каза, че баща му е смъртно болен. Не ми каза от какво, защото самия старец не казал на него. Но ми разказа как Леонард се разревал пред него. Гордия му, силен баща ревал като малко дете и в този патетичен момент казал, че ще даде на Владимир цялото си наследство и ще го остави да се грижи за Джон, без да оставя на малкия брат да разполага с нищо сам. Но тогава Леонард се запозна за първи път с мен. Веднага долових хлад и недоверие. Не след дълго Владимир ми се оплака и каза, че навярно ще трябва да симулираме раздяла пред баща му, ако проблема се задълбочи. Тогава осъзнах, че аз съм единствения шанс потенциалния ми съпруг да не получи наследството. Той е образован, силен, търпелив, разумен, възпитан. Освен това е силно вярва в националната ни идея и във войните в името на демокрацията. Този начетен и образован мъж вярва, че бомбите могат да освобождават. Не веднъж ми е споделял как си се представя като прапрадядо си. Със сабя в ръка предвождащ войски на белия си кон срещу зла орда от жестоки араби. Истинските злодеи не са гениални и безскрупулни. Владимир е от хората, които ще спонсорират войната в Ирак. Джон е от хората, които ще построят болница. Изборът е толкова прост. Отегчих се от тях още преди месеци, но останах, защото тук има нещо по-важно от мен. Трябваше да съм сигурна, че парите ще отидат в полезния брат.
Мълчах и я зяпах в потреса си.
-Но те няма да го затворят. Дори да има мотив и оръжие на убийството цялата история звучи странно. Щеше поне да скрие пушката.
-Скрих я в един от тайниците в коридора. Но в бързината "не успях" да върна килима. Бяхме толкова шокирани до следващия ден, че никой не провери. Тайника се вижда трудно и без килим, но дори някой тъп като полицай би го забелязал.
Не знаех какво да и кажа. Изведнъж се почувствах толкова мръсен, че исках да се изкъпя. Но усещах, че няма да измия тази мръсотия с вода. Исках да се залея с киселина, за да разкарам гадната невидима кир.
-Ще те издам.- Прошепнах.
Тя се усмихна и зелените и очи ме прободоха.
-Значи човек, който живее в лудница ще обясни на полицията, че малка курва, която ходи от мъж на мъж , за да им събира парите е убила бащата на новия си потенциален съпруг и после е натопила него, само и само, за да е сигурна, че той няма да получи никакво наследство ? С една дума е направила нещо толкова рисковано само, за да не вземе и самата тя никакви пари?- Лицето на Ари беше толкова потресаващо красиво и спокойно, каквото не може да бъде лицето на никой убиец. Защото тя не бе обикновен убиец.- Не можеш да се бориш с предрасъдъците на хората приятелю. За това ги накарай да работят за теб.
-Сега знам защо ме покани.
-Казах ти още в самото начало. Бях отегчена.
-Не, не. Навярно убеждаваш дори себе си, че си ме поканила за това, но не си. Нито си убила Владимир защото си идеалист. Ти си шибан социопат с болно его. Имала си план. Щяла си да покажеш колко невероятно специална си и колко по-различна си от всички останали, но тогава си усетила странна тъга. Никой няма да го види. И си поканила един невменяем като мен, на който никой няма да повярва. Ти си шибано наркоманче за внимание като всички нас. Искаш да покажеш колко си специална. Повръща ми се от теб.
Ари се усмихна малко по-весело.
-Нима моя мотив има значение Артър? Прекратих агонията на един човек, спасих навярно хиляди други . Единствения губещ от това е Владимир, но той никога няма да влезе в жесток затвор. Ще лежи трийсет години в някаква луксозна килия в каквато лежат богаташите и след това ще излезе да продължи живота си. Но няма да има средставата да нарани толкова много хора. Междувременно брат му ще дава пари за научни изследвания. Ще отвори училище. Или каквото и да е друго. Но никога няма да му хрумне за добра идея да бомбандира хора в името на родината си и някаква си празна концепция за свобода.
-Не знаеш това. Гадаеш. Това е все едно да осъдиш човек по подозрения,че е способен на престъпление. Това което правиш не е добро.
-Разбира се, че може и да греша. Но доколкото се познавам го правя изключително рядко. Рискът си струва. Залагам трийсет години от живота на един за живота на хиляди.
Ари се изправи и хвана ръцете ми, сякаш ще затанцуваме валс.
-Това е класика скъпи ми измъчен писателю. Ние сме двете половини на душата на Хамлет. Живеем съвременни в този средновековен свят, но докато аз казвам "Да бъде" ти казваш "Да не бъде". Възможно е да си прав. Но какъв е смисълът да се раждаш ако никога не промениш света?
-Всичко което вярваш е осквернено . С това което направи поквари цялата си логична, привлекателна и дори може би правилна философия. В момента, в който решиш, че имаш правото да отнемеш човешки живот в името на нещо в което вярваш ставаш като Владимир. Може би той няма да спечели, но със сигурност доброто печели, не повече. Ти просто зае мястото на стария убиец.
-Млъкни.
Каза Ари и навря езика си в устата ми.
***
Джон ни помоли да останем в имението поне докато ни извикат за процеса. Не можел да си представи цялата къща празна.
Беше възможно да греша. Но нещо в погледа и ми подсказваше, че тя няма да спре дотук. Това беше началото на един кървав поход за малкия социопат. Трябваше да я спра, но имаше само един начин. Отидох до най-близката кухня и взех нож. После тихо влезах в стаята и. Спеше като ангел . Толкова спокойно, толкова тихо и толкова красиво. Кой би предположил, че зад това прекрасно лице се крие брилиянтен и хладнокръвен убиец? Вдигнах ножа във въздуха готов да замахна. Тя отвори очи.
-Сбогом красавице.