автор: tzvetcomarinov

Впечатлена от данданията, която вдигна "Уикилиййкс", световно известна английска информационна агенция реши, да се включи в злободневието. Възложи това на една от своите топ-журналистки.
С вроден нюх и отработен професионализъм, тя избра най-верния път за
изпълнение - Франция. Уважаваната сестра и вечен противник. Не и представляваше особена трудност да насочи диктофона към устата на Саркузи.
- Господин президент. Какво мнение ще изразите по повод изнесеното в сайта на "Уикилийкс?"
- Никакво - отговорил с типичната френска изисканост президентът на Републиката. - За мен е важно мнението на Карла Бруни, всичко останало е на втори план.
Големите журналисти за това са такива, защото не се отказват с първият неуспех. Английската лейди веднага хванала самолета от Париж за Апенините.
В Рим замисленият разговор не протекъл според очакваната италиянска бъбривост.
- Господин премиер. Какво ще кажете по повот да тоя скандал?
- Нищо - отговорил веднага Берлускони и показал щедро известните си зъби. Дето освен макарони, често захапват и друго. - Вълнува ме шепотът на млади момичета в леглото, а не какво говори на висок глас някаква позастаряла лелка. Аз на своята не обръщам внимание, ще слушам ломотенето на чуждата.
И с невероятна за своята възраст бързина, надигнал се от креслото. Знак, че разговорът е вече приключен.
Оскъдният запис в диктофона и малкото в бележника не стигали за билет към Острова. Нямало как, журналистката трябвало да отиде и до една от горещите точки на земята. В Кабул.
- Господин президент. Какво ще кажете по повод критиките отправени към вас в тоя сайт?
- Ако Аллах не ми прости, ЦРУ със сигурност ще го направи. - отговорил убедено Хардзай и млъкнал.
Вместо него, гавазите подсказали на толкова отворената лейди. Няма ли интерес към опиума, по-добре ще е да тръгва още сега към летището. Ето. И това го има понякога в медиите. След голям неуспех, дори топ-журналистите да се предават. На което техните началници гледат към поднесеното им на бюрото като на материал, писан от току-що назначен в редакцията.
- Не можа ли да спреш на Балканите? - попитал недоволният шеф. - И за българите имаше сред изнесеното.
- Нямаше нужда, шефе - отговорила му журналистката. - Те не казват нищо, а слушат и изпълняват каквото им се нареди.
Цветко Маринов.