автор: antoan1antoan

Виждам я как върви...
полата е скъсена,
до невъзможното.
Косите ù, бялата блузка,
походката.
Виждам...
зрители-слънчогледи.
Летят неизречени въпроси:
Коя е тая? От къде се появи?
Никакъв отговор!
Чувства сгъстени, стенещи.
Болка от щастието.
Знаеш ли, че то боли?
Парливо е, приятел.
Но е хипнотично.
Любов? - малко е
да се каже така, малко.
Муза! По-точно е.
А вечерите? О... тези вечери!
Дали мога да ги опиша?
Едва ли... Не. О! Не!
Сълзи... Да, на екстаз!
Гледам Света през
цигарен дим.
Виждам я...
прозрачна е
бутилката водка.
Кръчми, сервитьори.
Пътища - като безкрайно
разтеглени желания.
Синеенето на погледа ù
виждам.
Червилото, останало по
паднала хартийка.
Предната седалка на
колата ми още пази
нейния парфюм.
Виждам я... да стои там,
до мен!