автор: Sluchaina

- Да?
- Добър вечер, търся Вас?
- Заповядайте.
- Благодаря, не бързам.
- А Вие сте онзи...прекрасен, с красиви очи. Интересно защо от Дявола се носи аромат на смирна и на бор?
- Да аз съм онзи, очите ти ме гледат нагло, това уплаха ли е?
- Това въпрос ли е, не ти ли е ясно всичко? Седни имам повече от една цигари. Хайде, започни да ми предлагаш, изкуши ме или пък ме заплаши,
-Така е, няма да крия дойдох за това, но виждам че няма нужда. Просто ми кажи какво искаш.
Тя го изгледа от глава до пети, с наслада вдишваше красотата му, гледаше го нагло и в погледа й нямаше страх. „Глупачка- помисли си той, а аз я взех за умна, мисли си че може да ме трогне и че всички човешки приказки за любов значат нещо за мен, а може би е толкова покварена, че иска просто са ме сложи в спомените си...хахахха”
-Равнодуше искам. По-голямо от това, което прави стената между нас и ме пази от страх и разочарование, двойно по-голямо... и срещу мен дори.
Ъгълчетата на красивите му очи се свиха в почти доволна гримаса.
-Хубава вечер е, интересена – каза той – това ме изненада тъй прияно. А сега не ми губи времето повече – Душата, дай ми я и да си тръгвам, ти не си важна за мен.
Тя вдигна лице срещу неговото и му показа очите си
- По дявoлите - кресна Дявола – и притъмня. Ръката му изсвистя и пръстите му счупиха скулата й. Потече кръв, а окото й изскочи. Секунди след това кръвта се съсири изсъхна и се изрони на прах, костта заздравя, а окото й застана на мястото си. Дори розовия цвят се върна.
- И какво си мислиш сега, че си ме надхитрила, та ти си бедушна, знаеш ли какво значи това? Всичко, което гледа, а няма душа по право е мое. Ще бъдеш моя робиня за винаги и след това. Няма да умреш никога и никога няма да припаднеш от болка, тя ще е винаги поносима, но осезаема за теб. Ще изпълняваш всичките ми прищевки. Всичко-крещеше той и стискаше рамото с ръка, от която по блузата й течеше слуз, а от него продължаваше да се носи аромат на смирна и бор
- Има ли и други като теб?
-А има ли и други като теб, Дяволе, може би някой вече е минал и съм продала Душата си за бездушие?
-Очите ти? Не ме гледаш нагло вече? Какво е това, не го разгадавам, уплашена ли си – хахахха, Така и трябва, мога да свия вулкан в шепата си и да ти дам да го изпиеш, мога да поискам утробата ти и мога да те оставя сама за хиляди години и след това ще е същото ще съжаляваш за малката си игричка. Никой не е надхитрил Дявола, ще те подложа на такива мъчения и изпитания, че да проклинаш и да стенеш ще е като дишането за теб- крешеще той а красивите му очи горяха.
Тя вдигна безиразните си очи към него и каза равно:
-Не ми пука.