автор: hudognika

Обувам старите си чизми и вървя
по улиците остарели, осквернени.
А те присмиват се и пръскат ме с калта,
която пъпли и в обувките студени.

Заканвам се на улиците и мълвя,
че всичко сън е и обувките студени
не са с пробити ходила сега...,
а на принцеса в приказка родени.

Но тъжната действителност не е шега!
Обувките на са от приказка родени.
Поглеждам към блестящите витрини, не мълвя,
мълвят със присмех обувките студени.

И от витрините намигат със злина
и блестят с очите си злоради
обувки хиляди със здрави ходила,
но аз вървя, калта пълзи в обувките студени.

Обута в старите си чизми аз вървя
по улиците от витрини осветени...
А те безмълвни пръскат ме с калта,
която стигнала е до колени...