автор: antoan1antoan

Изморени от меланхолична разпиляност и като гладни птици, които идваха и си отиваха, объркани от толкова посоки и липсата на принцове и опитали вкуса на думи, предназначени и предречени да се молят пред олтара на алчната поезия,
дните се настаниха в едно различно, жадувано лято, подчинено и обладано като в робска люлка от изкривеното до безмилостност и полудяло Слънце, което се опитваше да гори и душите на тандеми, а теб те нямаше до мен, въпреки че вървяхме заедно.

Пътят, преминаващ през разстоянията на изминали сладости, които не искат да се завръщат и гласове, които спряха да пеят, продължаваше, защото аз държах руля на този кораб, потеглил през нощта, в която запя кос, минал през градината на Змията, стиснала греховно-сладкия плод и причинил пепелните рани от това заличаващо и завистливо Време, което искаше да притежава всичко мое, но аз отказвах да му го дам и затова то реши да потърси моите богатства при теб и тогава вече и аз не бях твой, а продължавахме да вървим заедно.

Но музите, които трябваше да живеят от мен и аз от тях, идваха и си отиваха и аз също пристигах и заминавах и пеех вместо черния кос и ме нямаше вече до теб, въпреки че бяхме заедно и тогава гледах други звезди, хвърлящи трепканията си в един дом от цифри, но определено по-подходящ, в който клонираната ми същност пиеше грешна медовина, която ми каза името си:
"Аз, мене, моето..."

И тази гора от дървета, държани заключени от Него още по времето на случката в Рая, когато ни изгони, сега вече ми принадлежи, както ти ми принадлежеше, а блатните лилии на непознати чувства плачеха от угасването на звезди, които обсипваха същността на едно рисуване от красива болка, което определям като "мое", потопено в екстаз, строшило забранената порта и останало в цифрите на едно сладко, оргазмено, свято до религиозност познание.

Сега, когато нещо е минало и нещо има да се случва, отново е тук Моана, както и Лейди Мадонна, стояща на брега и косът си пее по същия начин, разперил крила в черната нощ, започнал полета, очакван цял живот.

И албумът е в бяло, а и моите ноти ме придружават.

Дори и ти си тук, но не и в цифрите.

А сега ще натисна клавиша "Save As", за да има смисъл всичко това, което написах...