автор: Sluchaina

Под Стълбата си лежеше удобно, насипана преди много време Пръст. Тя беше донесена за нещо и после забравена. Много време мина от тогава. Пролетта й носеше семенца на различни треви и тя даваше дом и влага на семенцата, за да се нахранят птичките от зелените им стръкчета. Стълбата стрърчеше над нея, подпряна в нищото и тихо скърцаше на вятъра. Двете си говореха от време на време
- Ти от кога си тук, когато ме насипаха те заварих?
- И аз дойдох тогава, искаха да се качат по мен, но после ме забравиха.
- Е, как е да гледаш света от високо, добре ли е там горе?
- Ами какво да ти кажа, вятъра е много силен, а и понякога Слънцето така, пече, че ще ме подпали. Умълчаха се. Стълбата се замисли : „ Как ли е долу, на завет е и си е полегнала. Ето и тревички има върху себе си. Има с кого да си говори постоянно и всеки ден все нови животинки я наобикалят.
- А ти как си долу? Весело ли е при теб? Имаш всеки ден приятели...
.- Не се оплаквам. Весело е. Много пъти лятото нахрани птичките си върху мен, Ето и дъжда ме мокри, и така ме рахлажда от Слънцето и даже есента ме завива с листенца за да не ми е студено зиме. Само, много ми се искаше да видя Синьото на небето. Далече е от тук и в сенките цвета се губи. Помня го когато бях в реката. Всяка сутрин ставаше червено сякаш се срамуваше, че всички виждат, как се ражда Слънцето. Всяка нощ, честваше луната с милиони празнични звезди. А сега... Виждам само стрехата на къщата, до която стърчиш” – каза тихичко Пръстта и пак се умълчаха„Милата, каза си стълбата - далече е от това, което иска. Аз едва виждам небето, а чух хората, че скоро тук ще има друга къща.” След малко в двора влязоха работници, засуетиха се и рапънаха ролетки и чертежи.
.- Какво става? - уплашено попита Пръстта
- Ще има нова къща до нас - едва промълви стълбата. Една птичка, малка и уплашена се мушна в тревата до нея. В този момент един работник посегна и отнесе Стълбата. Птичката пръхна с криле и отлетя, но от крака на Стълбата, няколко частички пръст се посипаха по крилете й.
- Летиии – изскърца за сбогуване стълбата – виж синьото. От крилете на птичката, Пръстта й махна за сбогом и притихна върху кръжащата птичка. Видя, как долу в двора, двама от човеците започнаха да почистват добрата й страра приятелка, и тя засия от радост в новите си цветове. Пръстта погледна нагоре към Небето. Синьото беше прекрасно...