автор: moeto

Солариада или брътвежите на един луд за връзване робот.
Казах ли ти, че си кукла? Не съм?
Ти си кукла, скъсай конците или остани при другите...
...мъжете заминаха на Марс или някъде там наблизо. За сбогом тя ми каза: "и ти си като тях, идваш и си отиваш, а аз те искам до мен!"
Нямаше никъде да пътувам или поне не физически. Всъщност замислих се, щях да пътувам, но без тялото си. Него обичайно оставям на Земята, а летя със съзнанието си. Да знаеш само колко енергийни образования се домогват до него, да го поробят или изчерпят. Права си, не сме самички тука, но него казвай на никого, защото ще те помислят за луда, пък и мен за компания ще вържат.
Неуловим съм или поне така обичам да си мисля, прикривам се дори от себе си, защото странната параноя ме дебне. Имплантирали са ми я, за да не избягам далече.
Въпреки това се чувствам свободен, не се опитвай да ме оковаваш с думи, ще избягам и от теб. Обичам и твоята свобода.
Тази нощ пак те сънувах, чаках те, чакам те, не зная колко ще продължи всичко. Виж как тръпки те полазиха, даже не вярваш на очите си. Не ме следвай, мога да поема отговорност само за себе си. Твоите желания са твойте окови, за да ме последваш трябва първо да ги укротиш. Извинявай забравих, че мразиш думичката "трябва". Искаш да се чувстваш призвана, да бъдеш привилигирована, смешна си ми в това си желание. Има само две неща, си или не си, няма средно положение. Ако нямаше енергията- нямаше да се срещнем, сега ти е необходима още и още за да продължиш. Питаш ме какво да направиш, много е просто, отказвай се от всяко непоникнало желание и ще спестиш достатъчно. Колко малко хора знаят кога достатъчното е достатъчно.
Пътят към себе си е лудост, лабиринтът е пълен с капани.
Мнозина са тези, които пълнят лудниците, може би и аз съм един от тях. Отговарям само за себе си.
Вчера от ръцете ми поникнаха крила, бях ти писал, че мога да летя.
Направих няколко кръгчета, но в небето акулите ме надушиха, аз пък им избягах. Върнах се набързо на брега.
Забравих да ти кажа, те се хранят с нашето съзнание.
Ще ме последваш ли?
Не съм ли много убедителен?
Кръгът трябва да се затвори...
След всичко това, още ли смяташ, че съм неадекватен? Права си скъпа, имаш право.