Идеологията беше ръководеща
и тъсехме навсякъоде ръката вражеска.
Врагът се тъсеше във службата, в семейството,
като не се пропускаше и фарисейството!
Децата търсеха в баща си диверсанта,
в дугарчетата виждаха престъпна банда!?
Врагът ни "дебнеше", следеше ни кат сянка,
не трябваше за миг да ни обхване дрямка!
И вместо да работим, дебнехме се всички,
играехме си детективските игрички!?
На Запада говореха за прагматизъм,
звучащ ни във ушите като идиотизъм!
Но икономиката беше безпристрастна
и политиката ни със врага угасна!
А бяхме изпреварени поне със век,
но нас ни впечатляваше дебелия им чек!?
И както винаги, напред със логореята,
размесихме си прагматизма със идеята
и се роди една нечувата корупция,
с която обществото стигна до ерупция!
И чакаме да дойде някакъв месия,
а до тогава ще живеем на просия!
Месия катко дойде, ще сме против него,
че ще засенчи прословутото ни его!