автор: Sluchaina

Самотният вятър нахлу в прашната улица. Тя лежеше там и си говореше с ленивата прах върху нея. Вятърът се огледа в прозорците и забуча. Улицата беше от много време там. От много време броеше стъпките, които минаваха отгоре й.
Понякога й се струваше, че всички минават върху нея яростно или бягайки, но когато усетеше малките детски крачета, паважното й раздробено сърце се стопляше. Дори прахта се отдръпваше, пред тях. Тя стоеше надменна в усмихнатите си сиви прашни шарки и се смяташе за мъдра. Беше събирала прашинките си от много места, помнеше много преживявания, много болки и много радости. Събираше ги и си мислеше, че ако скрие първите и няма да ги има вече. Донесе ги тук, като си мислеше, че няма да ги показва никога. Подреди ги в себе си и ги настла върху улицата, така че дано стъпките не я болят, а и прахта да има къде да се положи. А ето днес вятъра приближи. Помете улицата и се заблъска в капана си и в стъклата. Улицата дръпна докрай дърветата и го прегърна. Изтръпваше от него дори повече от стъпките, но какво от това ? Нали и Вятъра беше като нея и той бе блъскан, в платна , в стъкла, във вълни и в човешки лица. Безплътното му тяло беше прозрачно и не се виждаха синините дето носи. Полудял вятъра помете улицата, завъртя прахта в призпрачен танц и се заблъскаха тримата в нищото. Всичко притъмня и притихна, Стъклата почерняха, ужасени човешки лица се стрелкаха укорително зад тях. Улицата пищеше заедно с вятъра, пригласяйки му със скърцащи врати и панти. Бемълвната прах проблясваше истерично с всяка своя събрана прашинка. Тялото и стана видимо във вихрушката на вятъра и сцената на улицата. Дърветата прибраха и последните си листенца и ги стиснаха. Никой не посмя да излезе. Беше един ненормален следобед . Създаден за тях, топъл и нагнетен с напрежение. Побеснели тримата се познаха само за минута. После улицата трябваше да пусне детето от къщата със зелена врата, прахта легна послушно, а вятъра раздроби тялото си отмести. Нагоре някъде в синьото се укроти и се върна да си шепне с улицата. Уморена прахта не посмя да избяга. . .Къде?