автор: niveana

И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.

То не беше любов. Беше скърцане
на несмазани мисли и пози -
земетръсно, трагично разтърсване -
криволичещи в кал коловози.

За грошОве продавахме бисери
и ги тъпчеха в мръсни джобОве.
А не беше любов. Беше слисване -
доброволно приети окови.

Чувам още звъна им стоманен
как обхожда сърдечния ритъм.
Аз отново при теб ще остана
да замеся небесната пита.