автор: feniks

така го обичам,
че луните ми
искрят от
бяла клада,
пропуква
косите ми
изворна вада
от огън-
нехаещ,
ухаещ,
сияещ,
изгрял
в безумно
сини
диви
трепетлики.

*
Обичам го,
наднича скрито
от лицето ми-
от дясното,
а всяка нишка
от сърцето му е
скрита
в лявото ми
рамо.

*
Обичам го,
по скулите ми
паяче изплита
рой
незабравки -
боси
изгревни

обричам ги,
до края на
небето...