Боли ме за всичко.
За това – как избледнява денят, недолюбен и недоразбран.
За песента, недопятата, потънала в тишината ми.
За пространството между нас, изстиващо бавно.
За думите, останали парещо неказани.
Боли ме за стъпките ти, заглъхнали зад вратата.
Ключалката – всеки път като присъда изщраква,
всеки път – с различен срок на давност.
И сълзите, пред теб неизплакали гордостта си,
превръщат се в излишна влага по стъклата.
И ме боли за всичко без теб предстоящо.
За празните дни.
За телефона мълчащ.
За чуждият смях, споделящ тъгата ми.
За недовършените в мен разговори.
И за тъжното раздалечаване ми е жал.
И за обречеността на късното ми щастие през късното ми лято.
За скъсаната котва, заровена в пясъка -
ненужен символ на никому ненужна свобода,
обречен на незабравяне...
И за теб ме боли...
____________