автор: esennolisto

Дъждът се стича пролетно, обилно
и дърветата миришат на живот.
Някъде изкорен-
срамежливо се напълват и
дори не знаят, че ще чакат плод..

Нехайно бях забравила за този мирис
и небрежно съм изтрила този цвят-
случаен полъх ми напомни в зимата
за пролетния дъжд със оня аромат..

Ръцете ми попиха капки от палитрата
и с пръсти дорисувах дъх в дъжда-
докоснал ме случайно в зимата
и сетил пак в очите ми-
онази пролет с оня аромат.